ОПУХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПУ̀ХВАМ¹, ‑аш, несв.; опу̀хам, ‑аш, св., прех. 1. Разг. Пухам нещо докрай; изпухвам, изтупвам¹, отупвам. — Опухвайте си одеалата, бе... Ух какви се увиват като буби! Ст. Даскалов, СД, 420. Гана взе пак молива и отново се наведе над тетрадката. И пак се замисли за писмото на Петко. Тя го намери изпаднало от чантата му на земята, опуха го и го мушна в книгата. Ст. Даскалов, СЛ, 215-216. Баба Йордана усети, че я заболява кръстът, когато изнасяше плазовете на стана. Докато си почиваше, опуха с метлата паяжините и мухъла. Г. Мишев, ЕП, 210. Той излезе на двора, опуха дрехите си от праха и дълго се ми на чешмата. Ем. Манов, ДСР, 75. Той опуха на прага снега от цървулите си и влезе тихо като лисица в стаята на чичо Кола. Елин Пелин, Съч. II, 102.

2. Грубо. Набивам, напердашвам. Пияният се държеше нагло и предизвикателно към тях и те го опухаха с юмруци.

3. Побеждавам някого, обикн. в спортно състезание; надвивам. Във финалния мач по футбол опухахме противниковия отбор с резултат два на нула. △ Два пъти го опухах на шахмат. опухвам се, опухам се възвр. и страд.

◊ Опухвам / опухам праха някому. Разг. Обикн. в св. Набивам, напердашвам някого. Да знае той че ти четеш вестници от Соколова, ще ти опуха праха. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 23.

ОПУ̀ХВАМ², ‑аш, несв.; опу̀хна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Диал. Подпухвам, подувам се. Един — / единствен жив се върнал от отряда. / Полумъртвец, от мраз опухнал, син, / с лице от пръст, без глас, от немощ пада. Бл. Димитрова, Л, 248.