ОПУШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПУ̀ШЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от опуша като прил. 1. Който е изпълнен с пушек, дим; одимен, задимен. Чакалнята беше нечиста и опушена, още миришеше на тютюн, на пот и на нещо друго, което не можеше да се определи. Г. Караславов, Тат., 183. — Хубавите ни следобеди у вас, в затоплената стая — изчезнаха. Да се мръзне в тия зимни дни по градините или да се виси в опушените сладкарници.. не е никак приятно. М. Грубешлиева, ПП, 94-95. Опря [Костадин Пендев] до селското ханче, върза коня за едно дърво и погледна в опушеното му кафене. К. Петканов, СВ, 221. Смилков не можеше да си представи, че това е оня самоуверен и разгорещен младеж, когото познаваше в миналото. Виждаше го ту по време на кратките им срещи в някоя опушена ученическа квартира.. или в голямата затворническа килия. А. Михайлов, ДП, 8.
2. За предмет, обикн. стъкло, съд, стени, таван и др. — който е потъмнял, който е покрит със сажди, с катран от пушек; окаден, одимен. Градът потъваше в непрогледна тъмнина, която се разсейваше само тук-там от мигави и опушени фенери с изпочупени стъкла, в които мъждукаха малки газени лампи. Г. Русафов, ИТБД, 80. Тя [къщата] се издигаше в горния край на Горна Оряховица. Отпред се виждаше дюкянът — опушен, с разхвърляни пред него колела, оси, наплати. Д. Марчевски, Дв, 113. Навлизахме постепенно в мъглата.. А слънцето вече изглеждаше като червен диск, както във време на затъмнение се вижда през опушено стъкло. Д. Калфов, ПЮН, 10. Стефан влезна в двора, .. смъкна от плета опушеното гърне, което някой беше набу‑
чил на кол. А. Каралийчев, ЛС, 44. Отдалеко се виждаха и опушените стени на изгорели къщи, .. над полуразрушеното село, над щръкналите опушени стени, над главите на събралите се люде тежаха като че ли все същите тъмни облаци. Д. Талев, ГЧ, 336-337. От прозореца се вижда как навън вали с упорита настойчивост дребен сух сняг и как с учудваща бързина побеляват отсрещните опушени покриви. П.Незнакомов, БЧ, 78. Сега като влезне някой в една от калните и влажните колиби, или опушена шатра, вижда на онова място, гдето друг път седяли идоли, вероизповеднически книги. П. Р. Славейков, СК, 70. // Който е потъмнял, захабен от продължително употреба, от наслоен прах и под. Светлините ѝ [на лампата] засенена от извехтял и опушен абажур, разкри навред цели купове книги. Ст. Дичев, ЗС II, 357. Приповдига с трепетни ръце / крайчеца опушен на пердето. Бл. Димитрова, Л, 273.
3. За бут, колбаси, месо, риба и др. — който е приготвен, консервиран чрез опушване; пушен. Досю даде гощавка. разопакова една каса от искрящото токайско, наряза един опушен свински бут. А. Гуляшки, МТС, 66. И докато греех ръцете си на огъня, нареди половин дузина паници и панички — и какво ли нямаше в тях! Солена сланина, опушени свински крачка, наденица. А. Гуляшки, ЗР, 249.
4. За цвят — който е с тъмна отсянка като пушек. По подалите се изпод снега плочи на пътеката преминава дебелият опушен котарак на станцията. П. Незнакомов, БЧ, 6.
5. Рядко. Който е полупрозрачен, мътен, мъглив; задимен. Обширното поле.. се губи на изток в една тъмна и опушена далечина. Елин Пелин, Съч. II, 187. Червеният месец приличаше на догарящ въглен ниско долу в опушените облаци над Африка. Н. Антонов, ВОМ, 78.
◊ Опушен кварц. Минер. Кварц с тъмен кафеникав цвят. Засега броят на минералите, които са намерени там [в Маджарово], е около седемдесет. Много от тях образуват красиви кристални индивиди и друзи като планински кристал, аметист, опушен кварц .. и др. Б. Ангелов, ЗМ, 18. Виолетово обагреният кварц носи името аметист .., а тъмният до кафяв — опушен кварц. Р. Христов и др. Г, 22.