ОПУШКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПУ̀ШКВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от опушквам и от опушквам се; застрелване. — Снощи улових едного съгледатела около лагеря; съдих го и го осъдих на смърт чрез опушкване. П. Р. Славейков, ЦП III, (превод), 131.