ОПЪВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПЪ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. опъ̀нат, св. 1. Прех. Тегля нещо , за да стане право и изпънато. Косата ѝ беше още мокра от сресването. Как ли е опъвала и заплитала майка ѝ всяко кестеняво кичурче! Л. Александрова, ИЕЩ, 88. Тя опъваше с ожесточение краищата на омбрелата си. Ив. Вазов, Съч. XII, 86. Спас носеше куп изписани листове.. той остави листовете на масичката, оправи косите си, опъна колана, на който висеше пистолетът и седна. Д. Добревски, БКН, 111. — Какво чакаш? Слагай му въжето!.. Неколцина изверги хванаха долния край на въжето и го опънаха. А. Каралийчев, НЧ, 113. След туй преметна въжето на един клон, събра двата края и ги опъна, като да опитваше дали клонът ще издържи. Й. Йовков, ЖС, 22.
2. Прех. Прокарвам някъде, закрепвам проводник, жица, кабел и др. като го правя да стои в изпънато, изопнато положение; изтеглям1, изпъвам. С желаещите [помощници] опънаха мостови проводници, свързаха захранването [на радиоуредбата]. Цв. Чалъков, ЗИК, 32-33. Работата тръгна със смях. Средището се оживи от младежки гласове. Първо се заловиха да опънат откритата жица между стълбовете. Б. Несторов, СР, 228. След тях [ръководителите] тичат работници със сини казионни дрехи, .. забиват колчета в указаните места и опъват канапи. П. Незнакомов, СМ, 33. Непознатите войници опънаха дебели въжета на железни колове и навързаха много коне. Ив. Мирски, ПДЗ, 74. Инженери и техници, / сбрани в куп — разгъват план,/ и опъват дълги жици, / щръкват и жалони там. Ас. Босев, СЦС, 43. Ето, днес опъва жиците / телеграфната бригада. Ас. Босев, СЦС, 111.
3. Прех. С теглене, дърпане разтягам, обтягам нещо еластично, обикн. лък, тетива на лък, струни на музикален инструмент, ластик на прашка, за да ги приведа в готовност за действие; изопвам, изпъвам. Старейшината вече опъваше лъка. С вик аз изскочих отпред и заслоних с тялото си нещастницата. К, 1963, кн. 1, 35. "Възсядайте коне и
припкайте с колесници, юнаци, въоръжени с щит, и вие, които държите и опъвате лъкове". Ст. Загорчинов, ДП, 494. Ванката потърси камъче, опъна ластика и се прицели. Камъчето изфуча и миг след това се чу остър металически звук — каската беше улучена. П. Незнакомов, МА, 110. Щом зеленият скакалец, набучен на кукичката, тупнеше във водата, изневиделица изскачаше някой едър клен, налапваше сладката стръв, приплескваше и опъваше конеца. СбХ, 105. На дете подариха лък.., то подкачи / да си играе с него час по час — / опъва го — и най-подир го / строши. Ст. Михайловски, БСб, 9. Опъна всяка струна [на пианото], провери трепета ѝ с пръстите си. Л. Михайлова, Ж, 119. // Прех. Обтягам, разпъвам по дължина влакната на музикален лък, чрез прикрепен към него механизъм. Опъвах и разпъвах лъка — с тази обич към нещата, позната само на детската ръка. Смятах лъка за скъпа вещ, бях го извадил тайно от калъфа на цигулката. З. Сребров, Избр. разк., 143. // Прех. Подръпвам, тегля нещо, обикн. мустаци с усукване, завиване на краищата; засуквам. Не ми е дума мен за тия, що в торба / са турили глава и с турчина борба / им е душа и свят, — а тези ми юнаци,/ що по кюшета опъват сал мустаци, / в полето знаещи, че се плъсти трева, / в гората ходили — но само за дърва! П. П. Славейков, КП ч. III, 31. Дядо почуква с тояжка, / мъдро опъва мустак. Ас. Босев, СЦС, 54. Станчо избриса увисналите си мустаци, опъна мишите им опашки и се прокашля. Елин Пелин, Съч. II, 23. Мигом заглъхнаха песни и шум, — / гордо изстъпи пред гостите Крум / и кат си излек опъна мустака,/ каза. П. П. Славейков, ЕП 1907, 126-127.
4. Прех. Тегля, дърпам нещо, обикн. юзда, поводи, въже, корда и др., за да спра или изтегля някого или нещо, което се движи или е свързано, закачено за него; изопвам, изпъвам, обтягам. Кой знае откога не виждали път, сега те [конете] силеха напред.., а Вълчан ту опъваше юздите, ту се обръщаше към Къня и нещо му говореше. Й. Йовков, Ж 1945, 41-42. Няколко пъти тя прекара каруцата край къщи, като седи горда и засмяна на предната седалка. Точно под моя прозорец опъва поводите и вика по селски "тпрууу", като ме поглежда с едно око, за да види ефекта. П. Незнакомов, МА, 13-14. — Хайде! — каза Събо. — Подръпни мечката да стане! Чуйпетльовецът измърмори нещо недоволно и се изправи. Той опъна въжето и бутна с крак задрямалото животно. Ст. Загорчинов, ДП, 122. // Прех. За впрегнато или вързано животно — тегля, дърпам при движението си кожена амуниция, верига и под.; изпъвам, изопвам. Те [трамвайджиите] с дългите си камшици подканваха конете, впрегнати в конни трамваи, да припкат по каменната настилка. Бедните дръгливи животни опъваха кожените такъми и се разнасяха скокливите подрънквания на звънчетата, вплетени в гривите ѝм. Д. Спространов, С, 12. От колибката изскочи вързаното куче, опъна синджира и силно залая по непознатия човек. Б. Несторов, АР, 52. // Прех. Разг. Тегля, дърпам някого или нещо, обикн. против волята му, за да го придвижа, преместя някъде или в някаква посока; забирам1, повличам. Тинка се спусна към мъжа си и го задърпа. — Моля ти се, моля ти се, моля ти се! — плачеше тя и го опъваше към къщи. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 173. И ето, изпод навеса изскочи малък сив човек и се спусна към пътната врата.. — Казак! Братко! Жив ли си , бре? — Жив съм, Найдьо! Ами ти? — Ето ме! — изпъчи се Найдю, като му стискаше едрата, корава ръка с двете си шепи и го опъваше навътре. Г. Караславов, СИ, 174. Старата я погледна накриво и без да продума нещо, хвана болното за ръка и го опъна да стане. Тогава Тошка се совна като квачка и го прегърна: — Не си пущам детето там! Г. Караславов, Тат, 230.
5. Прех. Наблягам, натискам нещо (весла, лост и др.), като обикн. се облягам на него, за да приведа друго нещо в движение. После се завърна в рибарската хижа, взе две лопати, отнесе ги на лодката, прекрачи борда и се настани като баща си на средната седалка. Опъна веслата. П. Славински, МСК, 112. С крайчеца на окото си капитанът виждаше, че Ставрос гребе едва-едва, докато Дафин опъваше с все сила. П. Вежинов, ДБ, 170. Навъсен, с натежала снага опъваше греблата рибарят. Д. Талев, СК, 43. Кир беше легнал по средата на лодката и опъваше веслата. Мускулите на голите му ръце се завързаха на възли, щом опънеше лопатите. Г. Караславов, Избр. съч. V, 298. Райко се заинати да повдигне един голям, прикован о земята камък. Той ядосано опъваше лоста.., че стоманените въжа се скъсаха. С. Северняк, ОНК, 52-53.
6. Прех. За човек или животно — правя тялото си или част от тялото си да заема положение, при което да не е свито, сгънато; изопвам, изпъвам, източвам. Свилен изникна изневиделица, опъна стройното си момчешко тяло и отдаде чест. П. Вежинов, ЗЧР, 143. — Тъй, Станке, тъй.. кажи си от кого е детето, пък останалото от нас го искай! А тя, проклетата, нали я подучил загорецът, кръстосала ръце отзад, та опънала яка снага, дигнала глава на високо, че като почнала: — От вас е детето, кмете! Чудомир, Избр. пр, 16. Една сутрин изтичала до кладенеца млада невеста.., но докато се върне в къщи, петгодишното ѝ момченце не могло да отвори устица, полегнало си, опънало краченца и ръчички и заспало без да се събуди. Н. Каралиева, ЗБ, 27. Повява хладен вятър и става изведнъж
свежо и студено. Някой опъва ръце нагоре. Друг се гуши по-близо до другаря си. Вл. Мусаков, СбЗР, 403. Момъкът поразбута навалицата .. падна на колене пред старейшините и нещо им зашъпна. В хлева стана съвсем тихо, по-отдалечените опънаха вратове да доловят някоя дума. Ст. Загорчинов, ДП, 457. Щом чуят воя на вълците, те [конете] опъват вратове, протягат предни крака и запремятат сняг на вихрушка със задните. Ст. Чилингиров, ХНН, 81. Излязла стопанка и си гъски мами да идат у дома ѝ:.. А гъските опънали дълги шии, разперили червени ноги, зашавали с крила, отворили кълвуни: "Га-га-га! Не щем у дома да идем!" Д. Манчев, БЕ II, 39. // Прех. Разтварям, разгръщам нашироко встрани криле, ръце и др.; разпервам, разгъвам. Откъм север .. се показаха орли.. Опънали широки криле и сякаш не хвърчат, а се плъзгат, като че ги носи вятърът. Й. Йовков, СЛ, 174. — Бре, бре, — шепнеше Мирчо в полутъмната, осветена със свещ стая, като се изтегна, опъна ръце, клекна два пъти и така си направи сутрешната гимнастика. Ем. Коралов, ДП, 36. Аз си опънах водоравно цялата ръка, додето той [тати] ми привърже наранения пръст с останалото от кройка ленено парче. Ст. Чилингиров, ХНН, 79. ● Обр. Черната си длан нощта опъна / над простор от смолена вода. Н. Ракитин, Ст II, 35.
7. Прех. За част от човешкото тяло — изпълвам изцяло дреха или част от дреха така, че да няма гънки по нея; изпъвам, изопвам, издувам. През това време Еню облече въстаническата си униформа. В нея изглеждаше по-строен и по-хубав. Широките му рамене опъваха куртката. П. Стъпов, ЖСН, 231. За четири години момъкът наедря и всяка нова зима гръдта му опъва все повече синята моряшка риза. С. Северняк, ОНК, 57. // Прех. Издавам напред, силно издувам част от тялото си (гърди, пазви, корем); изпъвам, изпъчвам. В решаващия момент започваше изведнъж да се колебае.., точно в тоя момент, сякаш бе нарочно поръчана, една зряла, хубава жена, опънала гърди в бяла блуза,.. дойде и сграбчи Миле под ръка. Д. Бегунов, ЧД, 40. Някогашната Лиска вече се момееше, беше опънала пазвата; дългонога и тънка в кръста, тя теглеше очите. А. Гуляшки, ЗВ, 319. // Прех. Напрягам силно по дължина, обикн. при физическо усилие шия, мускули, жили и под.; изпъвам, изопвам. Впрегнати в мънички колички.., те [децата] опъват мускулите на своите млади тела. Хр. Смирненски, Съч. III, 231. — Ами какво ще гледам Горичево аз, бе? — дръпнато заговори друг, като се кокореше и опъваше жили на гушата си. Ил. Волен, МДС, 228. — Много ви е буренясала нивата! — обадих се и аз .. Като е буренясала, ето ти мотиката, удряй! Видиш ли колко е дълъг реда .. Опъни и ти като нас шията, пък да те видим така ли ще приказваш. П. Ангелов, Ж, 24. Той опъваше мишци и постоянно подвикваше на Траян да гребе по-силно. Г. Караславов, Избр. съч. V, 323.
8. Прех. Правя нещо, което е отпуснато, нагънато, измачкано да стане гладка, изпъната, без гънки повърхност; изопвам, изпъвам. Да опъне панталоните си, нямаше нужда — те винаги бяха добре изгладени. Д. Спространов, С, 29. С леко и почти неосъзнато движение.. тя [Вела] опъна поизмачканата си рокля. Ц. Драгойчева, ПД, 141. Беляза той по-късно със сапунчето по обърнатия разкроен плат бели следи, повдига предницата.. опъва яката. З. Сребров, Избр. разк., 139. Избърса прахта, опъна идеално одеалото на кревата си.. качи се на стола и избърса дори електрическата крушка. М. Грубешлиева, ПП, 125-126. Той простря краката си и като опъна набърчените чизми към коленете си, рече с дебел дрезгав глас: — Много прашуляк, брей! Елин Пелин, Съч. II, 32-33. // Прех. Постилам, разстилам нещо, обикн. плат, покривка, кожа и др. върху някаква повърхност; изпъвам, разпъвам. Пътниците взеха да смъкват тежки вързопи, да вадят скъпи тъкани и да ги опъват върху зелената трева. Г. Караславов, Избр. съч. V, 230. Бързо се спусна [Стоян] към масата, дето беше опънат платът и повдигна моята щампа. — О-о-о — раздаде се тържествуващ вик. М. Гръбчева, ВИН, 120. Селяните бежешком се прибираха у дома, залостваха здраво къщните врати и спускаха пердетата или опъваха черги на прозорците, дълго преди да запалят лавмпите. Д. Ангелов, ЖС, 644. Мъжете стягаха колите. Опъваха закърпените чергила. А. Каралийчев, ПГ, 74.
9. Прех. Обикн. в съчет. със следв. същ. палатка, шатра, мрежа и др. С изпъване, изопване на брезент, платнище и под. направям, издигам или построявам означеното със съществителното. В хотела нямаше свободни места, затуй се настанихме в една островърха платнена палатка.. Опънахме я на полянката. А. Каралийчев, С, 216. Но когато в средата на поляната забиха високи, тънки, но здрави стълбове и започнаха да опъват палатки, тогава планинците разбраха, че тези хора не спират тук само за една нощ. Г. Караславов, Избр. съч. V, 230. Половината наскачаха отново в корабите, опънаха платната и потеглиха край бреговете на Адриатика към водите на Егея. А. Каралийчев, ПГ, 88. Делегациите бяха толкова много, че в градините край дома опънаха големи шатри, за да защитят хората от силното слънце, докато чакат да ги приемат. Т. Кюранов, АП, 59. На тавана е скрита мрежата за птици.. Още утре рано-рано малкият ще я измъкне от сандъка, ще я опъне между клоните. П.
Бобев, ГЕ, 111. Царска войска някога е спирала тук на стан и е опъвала шатри.
10. Прех. Прокарвам, очертавам нещо (бразда, линия и др.) по някаква повърхност; изтеглям1. Текезесето ни е в кърпа вързано. Утвърдихме го малко подир сеитбата, та не можахме още сега да опънем дългите бразди. Кр. Григоров, н, 130. Чертежът е почти готов. Остава да опъна последните две линии върху листа, за да оформя рамката му.
11. Непрех. и прех. Разг. Работя тежка, непосилна работа; работя свръх силите си, тегля. Доста бяха парите, но биха били и двойно повече, ако се работи по-мъжки. Искаше да накара и другите да опъват така, но къде ти. В. Жеков, ТП, 31. — На другите предприятия правим кранове, а ние опъваме на ръце. Д. Кисьов, Щ, 427. — Всъщност...кога изобщо си работил ти...И по-рано, и сега, и винаги са теглили и опъвали подначалниците ти! Д. Калфов, Избр. разк., 272. Спомням си и тогавашните тъкачки, отрудени жени, които през деня тъчеха вълнени одеала във фабриката на господаря, вечер опъваха цялата къщна работа, копаеха в градината, месеха хляб. ЖД, 1967, кн. 12, 8-9. Ама пак ще търпим и опъваме: не е тъй лесно да са печелят пари; чиляк дорде са не мъчи, не може да са пъчи. Ил. Блъсков, ПБ I, 9. // Прех. Принуждавам някого, насилвам някого да работи, обикн. тежка, физическа работа. Я да те опъна да ореш цяла неделя.. и да ядеш само диви круши със сух хляб, че да видиш как ще ти изпадне мехът. Ц. Гинчев, ГК, 46.
12. Непрех. Разг. С усилие вървя, катеря се по далечен или труден път; драпам. Да я прекосите с автомобил — да, но ако рейсът ви закъса.. и трябва пеши да опъвате из преките пътеки за Смолян — едва ли ще помислите за хубост и красота. Н. Хайтов, ПП, 127. Поемаме стръмнината на големия рид и опъваме към гребена му. П. Росен, ВПШ, 142. Опъвал в юлский пек цял чяс, във пот / облян / навреме старецът бе пред хотел Балкан. К. Христов, ЧБ, 38. Във всяка от тях [торбите] майките на бъдещите гимназисти бяха сложили по една баница.. и по една варена кокошка. Но това не пречеше на бай Съби, докато двамата тънконоги пътници опъваха героически горнилото на изровеното шосе за Търново, да превъзнася пред тях до небесата прочутите гостилници на болярския град. Г. Русафов, ИТБД, 124.
13. Прех. Разг. Смуча, всмуквам, обикн. тютюнев дим от цигара, лула и под.; дърпам, тегля. Диманов нервно опъваше тютюнев дим, често-често тръскаше пепелта от цигарата и се навеждаше през масата, за да бъде още по-убедителен. В. Нешков, Н, 317. Те [ергените] се събираха на купчини в ъглите, бутаха се и се смееха, опъваха цигарите в шепите си, защото пушенето беше забранено и дърпаха шумно и с наслада лютивия дим. Г. Караславов, СИ, 51. Приседна на леглото Палазов, опъна наново от цигарата, досети се за сутрешния случай. Ал. Томов, П, 33. Извади [събуденият] една малка лулица из пояса си.., опъна няколко пъти, очите му се отвориха още повече, захвана и да са смее. З. Стоянов, ЗБВ III, 131.
14. Прех. Разг. Ям или пия, обикн. лакомо, нещо; набивам, плюскам. — Като поживее тук, на село, ще се научи и да яде по селски — допълни той и погледна Гога и Павлето, които още опъваха от печеното агне. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 240. Един дърт еничарин — турчин, седнал до портата пред хаджи Арифова чифлик, мирише и дъвче наум печените агнета като гледа. Аз като го видях, познах му мнението, че иска да опъне плешките, както бил научен по предишните обичаи на Гергьовден. М. Кънчев, В, 188. С попукани от жажда устни, наврял си главата в котелчето и опънал, колкото му е силата. З. Стоянов, ЗБВ I, 35. Изгладнелите момчета юнашки опъваха топлите пържоли. △ Той опъваше стръвно вкусната наденица. // Прех. и непрех. Поглъщам или изпивам наведнъж голямо количество от нещо. Макама помълча, опъна една дебела глътка от виното, дето го беше купил от селкоопа. С. Северняк, ИРЕ, 250. — Ха, сине, опъни му татьовото, из бъклицата, издебело му цукни, та да ти се зачервят ушичките. Чудомир, Избр. пр, 17. Затичаха насам-натам, / завчас се стегнаха, опънаха сто драм, / па домочадия кое видяха, / кое не, към града поеха / със китка, с гайда и байрак. К. Христов, ЧБ, 205.
15. Прех. Разг. Открадвам, отпъвам, отмъквам, отнасям, задигам2. Помислих, че е отишел във вагона да прегледа да не е опънал някой килимчето му. Ал. Константинов, БГ, 3-4. Герчо. — И никак няма да се стискаме там за чужда валутичка. Нина. — От Саркизчо ли опъна нещичко? Герчо. — Не-е.. В. Нешков, П, 208.
16. Прех. Остар. и диал. Приготвям за стрелба огнестрелно оръжие, като издърпвам назад ударника на затвора му; запъвам. Хайдуци тамън вечерат. / Мария се обзаложи / зад това буке усойно. / Опъна пушка с две цеви,/ удари войвода в челото. Нар. пес., СбВСтТ, 812. опъвам се, опъна се страд. Помня от онова време, че за половин ден в цялото селище поникнаха белите електрически стълбове. Оставаше само да се турят изолаторите и да се опъне жицата. Й. Радичков, В, 94. — Идва буря!.. Трябваше бързо да се прибере багажът, да се опъне палатката.., за да се подслонят хората. Гр. Угаров, ПСЗ, 525. За велико изумление на адютантите си той [цар Симеон] забрани да му се опъва за през нощта шатра. А. Гуляшки, ЗВ, 448.
ОПЪ̀ВАМ СЕ несв.; опъ̀на се св., непрех. 1. Дърпам се, тегля се, обикн. назад. — Остави ме! — извиках аз и се опитах да се изтръгна от ръцете му. Но той здраво ме държеше. Тогава аз се опънах още по-силно. Ив. Мартинов, ПМ, 107. Опъваха се назад големите биволи, размахваха извитите си рога, керванджиите викаха. Й. Йовков, СЛ, 107. Влачеха арестуваните демонстранти, а те се опъваха и крещяха гневно.
2. За нещо, което е отпуснато или сгънато, нагънато — ставам прав, изпънат, гладък, без гънки; изпъвам се, изопвам се, обтягам се. Скоро императорската флота напусна града и слезе към морето. Зад кърмата плаваха делфини, гребците пееха под ударите на веслата, — аз седях цял ден под платното, което се опъваше като птица, готова да хвръкне. Ст. Загорчинов, ЛСС, 69. Колелото се завъртя отначало празно, после каишът плесна връз него, опъна се и празната батоза зарева като звяр. Й. Йовков, ВАХ, 147. Веригите на трактора се опънаха, няколко дървени павета изхвърчаха под неговите нокти и тежката колесарка бавно се придвижи към вратата на халето. Д. Кисьов, Щ, 501. В този миг конецът [на въдицата] се заклати, опъна се, Васко трепна и каза: — Шшт! Чакай! Сл. Кралевски, ВО, 147. // За дреха върху тялото на човек — стоя изпънат, плътно прилепнал; опвам се, изопвам се. По широките му плещи, върху които се опъваше обезцветеното му старо расо, слънчевите лъчи падаха като въз хребета на някоя планина. Елин Пелин, Съч. IV, 59. Макар млад още, той беше понапълнял и панталоните му се издигаха нагоре и се опъваха около доста изпъкналия му корем. Й. Йовков, АМГ, 73. Полата ѝ се опъна по заоблените ѝ бедра.
3. За небе, поле, равнина — заемам обширно пространство; ширя се, простирам се, разстилам се. Към единадесет часа мъглата се разреди, опъна се ясно небе с ярко слънце. Н. Антонов, ВОМ, 14. Равнината, която се беше опънала в ленива отмора, тъй си и замръзна в лошо предчувствие за лютата зима. И. Петров, НЛ, 6.
4. За човек или животно — излягам се неподвижно, обикн. по цялата дължина на тялото си; изпъвам се, изопвам се, изтягам се, просвам се, изпружвам се. Бойка се опъна на одрето, увиха я добре с вълнени черги, сложиха ѝ студени кърпи на челото. Кр. Григоров, Н, 176. Тия нашите ще трябва там да идат да видят. И трактори — два. И оборите им, коне — да ти е мило да ги гледаш — като мренки. Па хамбарите... — опъна се той на кревата, и заприказва с увлечение. Ст. Даскалов, БМ, 23. Иван трепна и се помръдна да стане, но главата му увисна безсилно и той се опъна на земята гърбом. Елин Пелин, Съч. III, 158. Изкушаваше го мисълта да се опъне по гръб и да легне, тъй като потоницата на колата също беше постлана с царевичак. Д. Фучеджиев, Р, 148. В двора свинята се беше опънала хубаво и грухтеше галено на дванайсетте прасенца, които я теглеха, бели и наредени като мренки. Ст. Даскалов, БМ, 8-9. // Обикн. за човек — стоя изправен, без да сгъвам, да свивам тялото си или част от него; изпъвам се, изопвам се; стоя мирно. Войникът от охраната стана прав, опъна се пред дежурния офицер и му рапортува. // За човек или животно — протягам се, разкършвам тялото си. Баба продължава да бръмчи с вретеното, а котката се опъва, застанала пред госпожица Маринова, и мърка. К. Калчев, ПИЖ, 133. След като се събуди, той се опъна, прозя се два пъти и стана от леглото. // За тяло, мускули или част от тялото — силно се напрягам, като се удължавам; изпъвам се, изопвам се, издължавам се, разтеглям се. Гмурците отлично плуват под водата. Краката им са разположени в задната част на тялото и под водата се опъват като весла. В. Бешовски и др., ЕП, 39. Здравите му мишци неволно се издигнаха, бедрата му се опънаха, в очите му блясна гняв. Ал. Бабек, МЕ, 40. Спиро Анчев трябва непременно нещо да ѝ каже. Напъва се целият, жилите на врата му се опъват като динени ластари, а Величка се сърди: — Стига си викал! В. Пламенов, ПА, 107. // За ръце — протягам се, пресягам се към нещо, обикн. върху маса. Около него на масата седяха пет-шест души занаятчии.. Техните ръце често се опъваха по масата, посегваха към пълните с вино чаши и ги гаврътваха неусетно в отворените си гърла. Ст. Чилингиров, ХНН, 233-234. // За лице, чело — придобивам напрегнат израз поради някакво неприятно чувство, емоционално преживяване, настроение, гримаса и под.; изопвам се, източвам се, изпъвам се. Янаки стана и нервно почна да ходи от стена до стена. Сухото му лице се опъна и издължи съвсем. М. Грубешлиева, ГР, 100. Жена му.. гледаше всичките тия приготовления ококорена.., а когато мъжът ѝ разтвори пакета с книгите и взе да изважда и подрежда подвързаните томове, лицето ѝ се опъна, тревога, примесена със страх блесна в очите ѝ. А. Гуляшки, СВ, 345.
5. Прен. Оказвам противодействие, съпротива; противопоставям се, възпротивявам се, възразявам, опирам се, инатя се. Когато силният се опита да те пречупи, ти му се опъни! Не му се плаши — колкото по-силен характер усети у тебе, толкова повече ще те уважава. В. Пламенов, ГШ, 6. Иван често мислеше да я заведе до града на лекар... Тя ще се опъва, ще се дърпа, Иван знаеше това, но нея той нямаше да пита. ще я натовари някой ден на колата и ще иде. Г. Караславов, Тат, 242. Но ако след всичко казано дотук някои все още се опъват, бих им напомнила, че всъщност опъването си е чисто човешко качество, макар че обикно‑
вено го приписваме на магаретата. ЛР, 1977, кн. 5, 6.
6. За шосе, път, бразда, леха и др. — разстилам се, изпъвам се по дължина; източвам се, опвам се. Шосето се опъваше напред, изметено от вихрушките. Г. Мишев, ЕП, 72. Заредиха се дълги бразди. Като сребърна черга се опъна първата леха. А. Каралийчев, ЛС, 63. Той го изора едно ти хубаво и се опънаха такива лехи — да им се ненагледаш. Кр. Григоров, Н, 113. Пътят се опъваше през равнината в права безкрайна лента. △ След плуговете на трактора се опънаха прави, равномерни бразди.
7. Разг. Тръгвам, потеглям на път, обикн. на голямо разстояние. Бил съм в България, знам какво е там... — И ето, опъна се един ден бай Колю с жена си Маруся и с двете си по-малки момчета Сергей и Иван — та през Варшава, та през Будапеща — в София. Г. Караславов, Избр. съч. II, 244. След 10 минути се разбра, че имало повреда и трамваите не работели. Това не се случва за първи път и се опънах, та пеш чак до Централната поща. ВН, 1959, бр. 2498, 4.
8. Диал. Спъвам се, препъвам се. Ха насам, ха натам и се опънах. Паднах. К. Видински, НСП, 39.
◊ Опъвам / опъна брича (петалата). Диал.; Опъвам / опъна краката. Разг. Пренебр. Обикн. в св. Умирам. — Стойте.. — Има и отровни [гъби].. Всеки ще минава за проверка. Иначе някой може да опъне петалата. Ас. Станоев, П, 142. Хората щели да го преценят по заслуги и акуратност в работата му — Виж му манталитета! Кога? Кога опъне краката. Тарас, СГ, 106. Опъвам / опъна гемовете (юздите, юздата) някому. Разг. Ставам строг в отношенията си към някого и не му позволявам да върши каквото си иска, да своеволничи. На твоята болка само един цяр има — да му опънат гемовете на тази чума черна.. — Къде е другарят ви? — тихо попита Розов. — Направихте го главен, облякохте го в офицерски дрехи и ме захвърли като дрипа. В. Нешков, Н, 307-309. Трябва да съобщя на Бурназов за нашия спор с Бойчански. Той ще отиде много далеч, както се е засилил.. Какъв човек беше някога! Бурназов ще му опъне юздата. И. Петров, МВ, 60. Опъвам / опъна дългата. Диал. Бързо, обикн. с бяг, напускам някое място, за да се отстраня от някаква опасност; побягвам, хуквам, драсвам2, духвам. Наместо да ме гони [турчинът] наведе се да събира камъня и да ме замеря, но аз вече бях опънал дългата и камънята му не можеха да ме стигнат. Ив. Докторов, ЗД, 97. Опъвам каиша(хомота). Разг. 1. Извършвам най-трудната, най-тежката работа; мъча се. — Да му мислят управниците... — те няма какво да му мислят, тях всичко им е наред, ами ние, дето опъваме каиша, как ще я оправяме сега, като се е забъркала една, дето никъде я няма. Л. Стоянов, Х, 140. Той се изрази, че е впрегнат в същия хомот ведно с председателя на стопанството и че опъва каиша не по-малко от него. Б. Обретенов, С, 20. 2. Търпя материални несгоди, лишения; мизерствам. Ще се върне разплакано чедото вкъщи, защото не му стигали няколко стотни, ще заподсмърча майката.. и само бащата мъдро ще се успокоява: — Може и да е за хубаво! Щяхме да опъваме още пет години каиша. В. Станилов, Ст, 1965, бр. 999, 1. Опъвам / опъна нервите на някого. Разг. С постъпките си, с поведението си дразня някого, ядосвам го, ставам причина да стане много нервен, неспокоен, напрегнат, раздразнителен. Джаров (скача). Престани да хленчиш! Не ми опъвай нервите. Груева. Умирам от страх като си помисля какво може да се случи. К. Кюлюмов, ПШ, 54. Палазов тръгна безцелно. Озова се пред зоологическата градина. Тъжният самотен рев на лъва съвсем опъна нервите му. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. Опъвам се / опъна се като магаре на мост (лед). Разг.; Опъвам се / опъна се като бивол на жегла. Диал. Проявявам много голямо упорство, инат; не отстъпвам, инатя се. Но Михал се опря. — Не ща бе, татко!.. — Ти си го научила! Ти! — нахвърли се Илия върху жена си.. Защо ми се опъва като магаре на лед, а? Г. Караславов, Избр. съч. I, 329. Но тук се случи това, което се случваше и щеше да се случва и с други хора: дядо Павел се опъна като бивол на жегла, не ще, та не ще. П. Велков, СДН, 256. Опъвам уши от глад. Диал. Много гладувам. Трябва да му се каже да скрие житцето през нощта и да омете хамбаря, инак цяла година ще опъва уши от глад... Елин Пелин, Съч. I, 48. Опъвам / опъна ушите (ухото) на някого. Разг. Карам се на някого, мъмря го строго, или го наказвам заради допуснати грешки. Старият болярин чакаше да изтрезнее зет му и се готвеше да смъмре необуздания младеж, да му опъне ушите, та хем бащински да го приласкае, хем на разум да го научи. М. Смилова, ДСВ, 257. Бай Йордане, защо снощи Лясковец не даде сведения за дневната работа? Защо не опънеш ухото на Сивчев да дава редовно сведения? А. Каралийчев, С, 100. Опъват ми се / опънат ми се нервите. Разг. Изпадам в крайно раздразнено или напрегнато състояние, едва издържам, понасям някого или нещо. Той дращеше нетърпеливо с нокти земята, нервите му се опъваха до скъсване. П. Вежинов, ЗЧР, 227.