ОПЪВАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЪВА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Техн. 1. Който служи за опъване, изтегляне, издърпване или източване на нещо; изтеглителен. От общия двигател чрез ремъчна предавка с опъвателна ролка и междинна зъбна предавка се върти главният трансмисионен вал. Д. Христов, СПМ, 155. Проводниците на откритите уредби се закрепяват към изолаторите с опъвателни клеми. А. Начев, ЕС, 80. Открити искрови междини образуват предпазните рога на опъвателните вериги на електропроводите 110 кв., предпазните пръстени на електропроводите 220 кв. и др. А. Начев, ЕС, 60.

2. Който се проявява при опъване, изтегляне на нещо. Посоката на тангенциално действуващата опъвателна сила Sb на въжето върху периферията на барабана съвпада с посоката на струната. Ив. Иванов, РМ II, 126.