ОПЪЛЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПЪ̀ЛЧВАМ, ‑аш, несв.; опъ̀лча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Обикн. с предл. срещу, против. 1. Подтиквам, подбуждам, настройвам някого или нещо към враждебни действия, като го довеждам до състояние на решително противодействие, противопоставяне, отпор срещу някого или нещо; противопоставям, възправям. Откакто земеделците дойдоха на власт.. в селото все по-рядко се мяркаха власите измекяри на Лукстрезов... Бяха наплашили всичко живо. Лукстрезов ги опълчваше срещу всяка пречка, появила се на пътя му. Г. Алексиев, ДЦ, 69. Селяни от Бистрица бяха му казали, че един от убийците на Рустема.. е бил уж Андрея.. Беше ли истина това, или пък нарочна скроена клевета, за да го опълчат против Андрея. Й. Йовков, ПК, 156. Князът беше казал, че колкото повече велможите увеличават тегобата, толкова повече ще опълчат отроците срещу царщина‑
та и себе си. М. Смилова, ДСВ, 96. Защо запали огъня / на таз борба проклета, / та с кръв обагри нашите / балкани и полета? / И брат връз брата вдигна ти, / опълчи два народа / с един завет и бъдаще, / родени за свобода? Ив. Вазов, Съч. II, 152.
2. Остар. Неодобр. Опъвам, изпъвам, изтягам нещо (част от тялото), обикн. в неприлична поза; проточвам, изпружвам, изтъпанчвам. В къта, срещу огъня разчекнал се старият свекър, изул своите кални навои, опълчил голите си немити от чумавото [време] крака, припекъл ги срещу огъня и суши мокрите си навои. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 39. опълчвам се, опълча се страд.
ОПЪ̀ЛЧВАМ СЕ несв.; опъ̀лча се св., непрех. Обикн. с предл. срещу, против.1. Обявявам се решително, твърдо срещу, против някого или нещо; противопоставям се, противостоя, възправям се. Градът започна да потръпва от предизборна треска.. Едни бяха със Стамболов, други с Цанков или Каравелов.. Но имаше една група крайни русофили, които атакуваха Стамболов, но явно се опълчваха и срещу Цанков. В. Геновска, СГ, 503. Посредственият успех на изложбата обаче ни най-малко не смутил Курбе.. Славата му растяла както във Франция, така и в чужбина.. А числото на онези, които се опълчвали срещу журито на Салона.. непрекъснато растяло. Хр. Ковачевски, СК, 60. Той знаеше: всички мъже я заглеждат с нечисти помисли.. И никой не се опълчваше против това, като че ли беше редно да се приказва срещу младите и хубави вдовици. Г. Караславов, Тат, 128. Колкото повече Младен се опълчваше срещу Тодора, толкова утихваше в него запаления от Росето огън. К. Петканов, БД, 201.
2. Оказвам въоръжена съпротива, давам отпор на военен противник или на насилническа, потисническа власт в защита на някакви интереси; въставам, бунтувам се. Никакво подобрение не е възможно да се направи на раята, докато българинът не се опълчи с оръжие в ръка против своите угнетители турци и чорбаджии. З. Стоянов, ЗБВ I, 74. Не можем да кажем, че [България] не е готова [за война], каквото беше когато сама ся опълчваше за свободата си, сега е все по-друго! П. Р. Славейков, ПХС, 45. Тогава патриотическото чувство сдружава и двете враждуващи страни, те се опълчват заедно срещу общия враг.. и след упорит бой го побеждават. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 109. Требел събра доволна войска и опълчи ся против непризнателния гръцки цар. Д. Войников, КБИ, 39. Французите, за да ся не въведе безпорядък в рядовете им, са принудени да спрат отстъпителното си движение, да ся опълчат срещу прусиянците. Ч, 1871, кн. 24, 739.