ОПЪНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПЪ̀НАТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от опъна и от опъна се като прил. 1. Който е прав, без гънки, изтегнат, обтегнат; изпънат. Най-напред [пред царската сватба] вървяха царски телохранители на коне, все едри и избрани мъже в червени и опънати дрехи. Ст. Загорчинов, ДП, 110. Жена му, която стоеше права и с опънат бял чаршаф, криеше заниманието му от очите на любопитните. Р. Белчев и др., КБС, 46. Облечен в новата си шуба, с опънати юзди в ръцете си, Вълчан имаше изглед на човек, взел твърдо и безвъзвратно решение. Й. Йовков, Ж 1945, 42. Буйният вятър над буйните ниви бушува, / .. / свирят опънати жици, земята ечи. Д. Жотев, Худ., С I, 278. Опънато въже. Опънати струни. // За път — който е без завои, без извивки; прав, изпънат. Позажумял, като че измеря опънатия през равнината бял път, той поема мислено по него. Ст. Даскалов, СД, 207.
2. За лице, кожа,тяло и под. — който е стегнат, с гладка повърхност, без бръчки или гънки; изопнат, изпънат, гладък. Някой чука с твърда ръка по вратата. И преди Евстати да отговори в рамката ѝ застава плещест, червенокос мъж с изпъкнали очни ябълки и сухо, опънато лице. А. Гуляшки, МТС, 98. Опънати бузи.
3. За човешко лице, физиономия и др. — който е с напрегнат израз, обикн. от нервно напрежение, тревога; опнат, изопнат. Мишо им разкри причините на войната, .. разправи им за политиката на Англия, Франция . Бою гледаше опънатите лица на слушателите и гърлото му засъхваше от радост. Г. Караславов, СИ, 304-305. Лицата им [на събраните еснафи], зачервени и опънати, изглеждаха по-дълги, отколкото можеха да бъдат. Ст. Чилингиров, ХНН, 156.
4. Прен. За нерви — който е напрегнат до краен предел, изострен и реагира болезнено и на най-малкото дразнение; изопнат, изпънат. Няма нищо по-тежко от селската тишина.. Накацали на сянка между клонете на градинските дървета, .. те [кокошките] мълчаха и сънливо чакаха слънцето да климне към залез. Ведно с тях нетърпелива, с опънати нерви, очакваше и Катя. Климнеше ли, тогава тя излизаше на двора и дълго гледаше.. към обградената с нисък плет градина. Ст. Чилингиров, РК, 5.