О̀ПЪРНИЧАВ

О̀ПЪРНИЧАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има лош характер и се противопоставя на всички, с нищо и с никого не се съгласява; опак, своенравен, несговорчив. Поп Стефан се отчая, махна с ръка и остави опърничавия старец на волята му. Й. Йовков, Ж 1945, 134. Първата бе мълчалива и набожна, втората изглеждаше малко опърничава, но и двете имаха еднакво честен и работлив вид. Д. Димов, ОД, 168. Опърничав — все наопаки приказваше. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. Баща ѝ се ползуваше с репутацията на опърничав и проклет човек, който "ни се води, ни се кара". П. Спасов, ХлХ, 163. // Който не се подчинява. Веднъж водя една от тия.. кози, беше опърничаво животно, врещи из целия път, запъва, не ще да върви. Й. Радичков, ББ, 18.

2. Който е свързан с прояви на несговорчивост, с липса на добра воля, разбирателство и съгласие. Андрей сви рамене. Той чувстваше, че е виновен, но се помъчи да се оправдае с опърничавия характер на Делчо Пандов. М. Марчевски, П, 169-170. Ти вгледай се добре: носът широк и прав/ и вежди опнати! То опърничав нрав/ показва. П. П. Славейков, КП ч. III, 164.

Списък на думите по буква