ОПЪРНИЧАВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ПЪРНИЧАВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на опърничав. Мислите му не бяха много равни и спокойни. Все нещо го дразнеше и предизвикваше към опърничавост. К. Петканов, МЗК, 42. Ти му се сърдиш, защото ти липсва търпение да преодолееш неговата опърничавост, неговата простота. Д. Димов, Т, 558. От движенията на околийския началник.. и особено от смеха му човек получаваше неприятно впечатление — лъхаше проклетия и опърничавост. Ем. Станев, ИК I и II, 249. — Аз съм много слаба. Опърничавостта ми е броня, за да скрия слабостта си. Бл. Димитрова, Лав., 219.