ОПЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от опявам и от опявам се. Попът е на три села поп, та идва само когато има за опяване или венчаване. Н. Хайтов, ДР, 97. Пак ли заопява? Млък! Ние тук си имаме поп, ако е за опяване. Ст. Цанев, С, 43. — Няма да ида в гимназията! Глава ме боли. Нищо не зная. Ще ме дигнат. Пак опявания. Омръзна ми! Г. Стаматов, Разк. II, 39.