ОРА̀КУЛ

ОРА̀КУЛ м. 1. В Древна Гърция, Рим и у народите от Изтока — жрец, който прави предсказания, предсказва бъдещето, обикн. от името на някое божество. Даже когато оракули са предричали какви нещастия очакват някого и са го принуждавали да се пази, съдбата пак се е сбъдвала. Ем. Станев, А, 64-65. Оракул у старите гърци е казвал волята на боговете, до него са се обръщали за сичко да се допитват. Н. Бончев, Р (превод), 123. Те проводили да питат Делфийския оракул какво да правят за спасението си. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 167. Той се е замислил, кат някой художник,/ или кат оракул въз своя триножник. Ив. Вазов, Съч. I, 157. // Прен. Човек, който предсказва бъдещето и чийто съждения се приемат от всички като истина, откровение. Има три имена в новобългарската история: Ботев, Левски и Славейков. Ботев — оракулът на българската революционна мисъл. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 234. Минал съм през вода и огън, на всичките браилски хъшове съм оракул, слова съм държал пред голяма публика. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 27. Обръщат се към него [Гьоте], като към национален оракул, за какви ли не упътвания и мнения, дори за женитба, за избор на професия. М. Арнаудов, Г, 60.

2. В древността — място, храм, където жреците правят предсказания от името на някое божество. По-нататък към запад лежала Фокида с гората Парнас, у полите на която се намервал свещенният град Делфи с

богат храм и оракул в чест на бога Аполона. Н. Михайловски, РВИ (превод), 51. Изреченията на оракулите (прорицалища), особено на додонский и на делфийский, служили като закон на цяла Гърция. ВИ, 24.

3. Остар. Предсказание. Боговете предсказували на человеците бъдещето с различни знакове, които обяснявали жреците. Такива предсказания ся наричали оракули. Г. Йошев, КВИ (превод), 55. Противний на простия слог е многосвезаний, на когото словата са като оракул (прорицание), каквито са темни Ираклитовите списания. С. Доброплодни, П,68.

— От лат. oraculum. — Г. Йошев, Кратка всеобща история, 1861.

Списък на думите по буква