ОРАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРА̀ЛО, мн. орала̀, ср. Остар. и диал. Рало. Слънцето.. грееше.. над хубавата българска земя; .. оралата на орачите теглеха черни бразди по полетата ѝ. Ив. Вазов, Съч. XIII, 39. Обичам земеделието, обичам народа. Оралото и мотиката хранят цял свят. Й. Йовков, ПГ, 16. В онова време человеците нямали ни плугове, ни орала. Г. Йошев, КВИ (превод), 2.