ОРАНЖЕВОЧЕРВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРА̀НЖЕВОЧЕРВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е червен с оранжева отсянка. От смайване жълтите иначе страни на валията станаха оранжевочервени. Ст. Дичев, ЗС II, 88. По влажните планински поляни ще видите омайничето, чиито оранжевочервени цветове наистина омайват с красотата си. Ив. Димитров, ОП, 24. Особено топъл и непосредствен е оранжевочервеният цвят. НТМ, 1961, кн. 41 1. Брането на шипките започва, след като те станат оранжевочервени. ВН, 1958, бр. 2225, 2.