ОРАНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРА̀НИЦА¹ ж. Остар. и диал. Малка лодка; оравица, враница. Покачи се на една ораничка, за да мине отвъде. И когато стигна, за да слезе от ораницата, попита каикчията си що е длъжен да плати. П. Р. Славейков, СК, 119. Направи же и ораници (каикчета) до 80 и ги пусти в Черното море. Ц, 68.

ОРА̀НИЦА² ж. Диал. 1. Разораният горен пласт на земята (Н. Геров, РБЯ).

2. Нива, която е оставена неорана, необработена; орница. Никога да си не оставят нивата неорана, а щом ся пожъне, веднага да повдигнат странището, освен само кога искат да оставят ораницата за паша или да я посеят с детелина. Лет., 1874, 256.