ОРАСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРА̀СТВАМ, ‑аш, несв.; ора̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах и ораста̀, ‑ѐш, мин. св. ора̀стох, прич. мин. св. деят. ора̀съл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли, св., непрех. Диал. Обраствам. Девет години проживели самотни в тази къшла Мария и озлочестеният ѝ баща.. Пътеките за там ораснали с трева. Н. Хайтов, ШГ, 117.

ОРА̀СТВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; ораста̀ се, ‑ѐш се, мин. св. ора̀стох се, прич. мин. св. деят. ора̀съл се, ‑сла се, ‑сло се, мн. ‑сли се, св., непрех. Диал. Израствам, пораствам колкото трябва. И чудно му беше: момичето минаваше двайсетте, а старите още подхвърляха, че чакали да се орасте. Г. Караславов, СИ, 100.