ОРАТОРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОРА̀ТОРСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до, който е свързан с оратор или принадлежи на оратор. Образуваха се групи при кулоарите и при ораторската трибуна. Ив. Вазов, Съч. X, 76. Умението да бъде описана една картина .. било съставен елемент от подготовката на оратора и такива упражнения били давани в ораторските школи. Хр. Ковачевски, СК, 82. Аз дадох ухо на ораторския разказ, който ме интересуваше твърде много. М. Георгиев, Избр. разк., 177.
2. Който е присъщ, свойствен, характерен за оратор. Той беше изкусен политик, имаше ораторска дарба и минуваше за човек с твърди убеждения. Т. Влайков, Съч. III, 53. С талантливото си перо и с яркото си ораторско дарование Петко Д. Петков .. твърдо отстояваше своите демократични убеждения. Ц. Драгойчева, ПД, 139. Въпреки че виждаше въздействието на своите думи върху Раковски, Вулгарис не се отказваше от своите стари ораторски похвати. Ст. Дичев, ЗС I, 314. Аз бях смаян от ораторското изкуство на директорката, от нейната находчивост. Кр. Григоров, Р, 97.