ОРАТОРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРА̀ТОРСТВО, мн. ‑а, ср. 1. Произнасяне на реч, проява на оратор, на ораторско изкуство; ораторстване, ораторствуване. Науката не търпи никакви ораторства и никакви схоластически мъдрословия. С, 1947, бр. 10, 148. Неколцина адвокати депутати се мъчели да заместят тая празнота със строго построените си, едва ли не академично устроени речи, но понякога това предизвиквало подигравки към високопарното им ораторство. С, 1977, кн. 10, 44. Гладстон със силна реч и изкусно ораторство казал, че английският народ е решително противен, щото Салисбери да поддържа в конференцията тиранията. НБ, 1876, кн. 53, 206.

2. Ораторско умение, ораторско изкуство; красноречие, витийство. Ораторство или красноречие, инак витийство, е изкуство да говорим тъй, щото да убеждаваме другите в правотата на предлагаемата мисъл. Т. Шишков, ТС, 156. Той ся е отличил още и по ораторството си, в което малцина са го надминували. ИЗ 1877, 266.