ОРАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРА̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Само в съчет.: Орачна кост. Анат. Плоска, трапецовидна кост, разделяща носната кухина на две; ралник. На решетъчната кост се намира отвесно разположен плочковиден израстък, който заедно с ралника (орачната кост) разделя носната кухина на две половини. Анат. IX кл, 23. Лицето ся състои от 14 кости, именно: .., 2 носни .., 2 небни, 2 ноздрени, една орачна, която разделя носното пространство на две половини. М. Бракалов, ФА, 11.