ОРА̀ЧКО

ОРА̀ЧКО. Зват. Умал. гальов. от орач. Ничком леже и сълзи порони./ Па га тъгай св. Петър питуйе:/ — Чуйеш мене, орачко. Нар. пес., СбНУ XI, 9.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква