ОРБИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀РБИТЕН
О̀РБИТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни. Рядко. Прил. от орбита; орбитален. Ако месецът в орбитното си движение срещаше съпротивление, тогаз центробежната му сила .. ще са смали. Д. Витанов, НС (превод), 83.