ОРГАНИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРГАНЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. ‑зми, след числ. ‑зъма, м. 1. Живо тяло като единна цялост, система от взаимно свързани и взаимно зависими органи, части, осигурявящи жизнените процеси в него. — Лекарите казват, че имам здрав организъм. Ив. Сарандев, ЕС, 30. В нервната система настъпват промени, които са резултат на развитието ѝ като централен ръководен орган на човешкия организъм. Ем. Жечев, Б, 216. — Организмът, право да ти кажа, е като леката кола — бурмичка да се развали и всичко отива, та се не види. В. Пламенов, КМС, 10. От белтъци е образувана протоплазмата, основата на клетките, от които са изградени организмите както на растенията и животните, така и на човека. К, 1963, кн. 3, 10.

2. Всяко живо тяло, всяка отделна, обособена форма на живот. Протеините и производните им са силно податливи на разлагане под влияние на почвени организми. П. Боянов, П, 139. Гъбите са най-низшите многоклетъчни организми. В. Бешовски и др., ЕП, 57. Във всички живи организми — растения и животни, се извършват непрекъснато основните жизнени процеси — хранене, дишане и отделяне. Зоол. VIII, 153. Дарвин доказал, че всички видове животни и растения на земята са произлезли от най-простите организми чрез постепенно усъвършенствуване. Ист. X кл, 89.

3. Прен. Сложно единство, система от съгласувано действащи органи, части, елементи. Обществото прави всичко, за да съхрани и развие своя сложен организъм. Ал. Гетман и др., СБ, 79. Тоя разнообразен и сложен организъм от хора, добитък и желязо прилича на грамадна хидра. Й. Йовков, Разк. I, 95-96. Литературата е строен организъм, в който се отразява духовната мощ на един народ. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 313. Езикът ни е организъм, способен още да се развива и обогатява. К. Величков, ППСъч. VIII, 18. Площад "Народно събрание" е важен елемент в градоустройствения организъм на София. РД, 1960, бр. 47, 2.

— Фр. organisme от лат. organismus. — Й. Груев, Кратка логика, 1861.