О̀РГАНОВ

О̀РГАНОВ1, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Муз. Прил. от орган2; органен. От формално гледище изпълнението беше почти безупречно — абсолютна слятост на колектива в един общ, органов звук при пълна изравненост на четирите партии. ЛФ, 1958, бр. 24, 3. Тя успя да оцвети творбата, да се приближи до тоновото богатство на органовото звучене, да ни покаже дълбочината на Баховата мисъл. ВН, 1961, бр. 2947, 4.

О̀РГАНОВ

О̀РГАНОВ2, -а, ‑о, мн. ‑и, прил. Органен1.

Списък на думите по буква