ОРГАНОГЀНЕН

ОРГАНОГЀНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Спец. 1. Който е от органичен произход, от растителни и животински организми; биогенен. След смъртта на организмите техните останки се натрупват по дъната на водните басейни. От тях впоследствие се образуват органогенни утаени скали. Г. Георгиев, П, 201. След смъртта на животните органичните им части се разпадат, а черупките или скелетите им се натрупват масово на дъното, като образуват органогенни (биогенни) утайки. Р. Христов и др., Г, 69. От органогенен произход, главно растителен, са и намиращите се в подземните пластове каменни въглища. Гр. Николаев и др., ОГ, 82.

2. Който се отнася до органоген. Между елементите важно значение има въглеродът, като основен елемент на живото вещество. В неговото изграждане освен въглеродът участват главно елементите водород, кислород, азот, сяра и фосфор. Заедно с въглерода те се наричат органогенни елементи. Хим. XI кл, 1965, 86. Значително постоянна е в органичните съединения и валентността на ония органогенни елементи, които иначе имат променлива валентност. Хим. VII кл, 1950, 90.

Списък на думите по буква