ОРДА —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀РДА ж. 1. У тюркски и монголски чергарски племена в древността — организирана войскова единица или голямо държавно обединение, племенен съюз под обща власт. Ордата на Испериха установи постепенно държавна феодална власт над славянското селячество. Ив. Хаджийски, БДНН I, 16. В първата половина на 7-мий век това племе съставляваше една доста голяма орда, която се скиташе между реките Дон и Волга. М. Дринов, ППБН, 41-42. Така.. се поставя и въпросът с прабългарската Аспарухова орда и нейните по-нататъшни отношения към коренното славянско население. Т. Павлов, МИБ, 8-9. Аз съм победител на норманите, аз изтръгнах корена на печенезите, затрих тяхната орда .. при устието на Марица. А. Каралийчев, В, 123. В една плевня бе намерен човек,.. Ичургу заповяда да го закарат в долинката, дето ордата бе разпънала стан. Й. Вълчев, СКН, 447.

2. Прен. Неодобр. Многобройна въоръжена тълпа, банда или войска, която безчинства, граби, убива; пълчище. Когато той погледна пак към конака, ордата башибозуци беше се спряла в кръг, а на мегдана стърчаха забити върлините с главите. Й. Йовков, СЛ, 92. Когато Юмер Али и ордата му излязоха от града, гърмежите се чуваха вече съвсем ясно, а по-нататък се откри и самото полесражение. Д. Талев, И, 120. Гладните и свирепи орди вилнеят, опожаряват и грабят. Ив. Унджиев, ВЛ, 65. Всеки главорез от тая разноплеменна и разноезична орда би продал и собствения си баща, стига да го уловеше на вража земя. А. Дончев, СВС, 620. Разказа за огромните разрушения и неизмеримите пакости, извършени от хитлеристките орди. Г. Белев, КВА, 66. Сюлейман безумний сочи върха пак/ и вика: "Търчете! Тамо са раите!"/ И ордите тръгват с викове сърдити. Ив. Вазов, Съч. I, 203.

3. Прен. Множество, тълпа. Във всички области на изкуството съществуват и си живуркат цели орди от дилетанти, от посредственици. О. Василев, ЖБ, 207. На двора — пръснати сред напъпилия сливак — играеше цяла орда развеселени деца. Г. Русафов, ИТБД, 108. Там вече играеха Наско, Слави и цяла орда момчета с рошави коси. П. Стъпов, ЧОТ, 25. ^● Обр. Миришеше вътре на мухъл и на мѝшина и се населяваше от орди плъхове и мишки. Ив. Вазов, Съч. X, 153. Вълчицата чу виковете на Черньо [гарвана] и грака на ордата му. Ем. Станев, ПГВ, 82.

— От тюрк. през рус. орда — А. Хилендарец, Въведение във всеобща история (превод), 1851. — Друга (остар.) форма: ордѝя.