ОРДА̀ЛИЯ

ОРДА̀ЛИЯ ж. Истор. 1. Примитивна средновековна форма на съд за установяване на виновността или невинността на обвиняемия чрез подлагането му на изпитание с вода, отрова, нагорещено желязо и др., при което резултатът се разглежда като божествена или свръхестествена присъда.

2. Мъчение, средство за провеждане на такъв съд. Историята на правото знае няколко вида ордалии. СбНУ, XXXIII, LXXXI. Ордалиите, т.е. различните съдебни мъчения с вода, желязо, огън биле съвършено премахнати. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 29-30.

— От лат. ordalium.

Списък на думите по буква