ОРДИНА̀ТА

ОРДИНА̀ТА ж. Мат. 1. Координата, която определя положението на точка върху равнината като разстояние до абсцисната ос, измерено по перпендикуляра към нея, успоредно на ординатната ос. За намиране положението на една точка в равнината ние си служим с координатна система, обикновено правоъгълна, като положението на една точка се дава с абсциса и ордината. Астр. XI, 1964, 15.

2. Ординатна ос. Ако нанесем върху една координатна система разтворимостта на дадено вещество в 100 г вода при определени температури (върху ординатата — разтворимостта, а върху абсцисата — температурата) и съединим така получените точки в една линия, ще получим така наречената диаграма на разтворимостта. Хим. VII, 1950, 51.

— От лат. ordinatus.

Списък на думите по буква