ОРДИНЀРЕН

ОРДИНЀРЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Книж. Обикновен, прост, банален, тривиален. Тази странна атмосфера в Разлог не е нещо изключително в Турция и е даже нещо ординерно: едно от обикновените безчиния на турски дезертьори. А. Страшимиров, Съч. V, 137. Аз съм само една най-ординерна математическа единица от милиардната човешка фауна. Д. Калфов, Избр. разк., 380. Към проблемите на идеологията се причисляват и най-ординерните консуматори на печатни издания. В. Йосифов, Избр. тв. I, 157.

— От лат. ordinarius през фр. ordinaire.

Списък на думите по буква