ОРДИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀РДЍЯ ж. Остар. и диал. 1. Орда, войска, пълчище. Около половината на 7-ий век на полуострова се посели една храбра дружина или по-добре да речем ордия, членовете на която се наричаха българе. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 219. Чуло се, че турците идат с голяма ордия. П. Росен, ВПШ, 113. На първият ред на ордията стоял неограниченият владетел на живота и на имуществото османско, падишахът. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 32. Кънчо Л. Стоянов, заминал за Рахне махле, гдето се разхождал три месеца с ордията на Йорга Пантата да се бият в Турско. М. Кънчев, В, 63. Дай ми, Боже, очи соколови,/../ да изберем най-болйе юнака,/ що йе юнак у гъста ордия,/../ очем него любе да ми бъде. Нар. пес., СбНУ XI III, 531.

2. Място, където войска се е разположила за временен престой, пребиваване; стан, лагер. Поплениха [гърците] ближните шатъри и ся разпръсват по становището (из ордията), дето ся насищат с кръвопролитие. Д. Попов, СбРС (превод), 39. През лятото [в столицата] остават тъкмо сиромасите; сичкий двор в това время на годината стои на лагер (ордия) в равнина Султанье. Ив. Богоров, ВГД (превод), 263.

3. Война, бой, размирица. — Не зная, Мустафа ага, ама пак взе да се разкаращисва.. взе да ми се плаши окото.. На ордия е това.. Колкото ордии помня, все тъй се захващат — убийства, убийства. Ц. Гинчев, ГК, 276.

— От тур. ordu 'войска, армия'.