ОРЕВАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЕВА̀ВАМ, ‑аш, несв.; орева̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. Разг. Оплаквам (в 1 знач.). оревавам се, орева се страд.

◊ Жив да ме оревеш. Разг. В много лошо, окаяно положение, състояние съм; за окайване съм. Оревавам/орева света (орталъка, махалата). Разг. 1. Рева много, силно, огласям с рев всичко наоколо. Преди бабичката да разкаже за убийството, тя орева орталъка и сълзите ѝ текат по-обилноводно и от река Вардар. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 322. Поп Антония добре го нажули с патерицата.. Пачо през това време орева цялата махала. Т. Харманджиев, КЕД, 219-220. 2. Оплаквам се шумно, вдигам много шум с оплакванията, протестите си.