ОРЕДЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЕДЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. оредѐли. Прич. мин. св. деят. от оредея като прил. Който е станал по-рядък, по-малко плътен или по-малоброен от нормалното, обикновеното. Бялата ѝ оредяла коса беше сресана на обръч, като чалма. Ем. Станев, ИК I и II, 244. На прага стоеше възрастен мъж с износени дрехи и брадясало лице. Изпод сивите му оредели коси прозираше облото му розово теме. И. Петров, ЛСГ, 67. Много гребени се бяха счупили в тях [косите ми]. И тоя бе с оредели зъби. Бл. Димитрова, ПКС, 7. Сенките не бяха тъмни и черни, каквито са през лятото, а оредели, бледи, изпъстрени с широки ивици от слънчева светлина. Й. Йовков, ЧКГ, 192.