ОРЕЗИЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЕЗИЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; орезиля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. Направям някого или нещо за резил, за срам; посрамвам, осрамвам, опозорявам. Мене да орезили, кучият му син, дето всеки шапка ми сваля! А. Гуляшки, СВ, 131. Той не можеше да му прости това, че не го попита как са останали четките у него, и това, че го орезили пред целия полк. Хр. Пелитев, ХО, 83. Друг път [учителят] правеше така — поглеждаше те строго над очилата и те отпращаше на място с думите: "Ако и следния път ми отговориш така, ще ти орезиля бележника!" П. Бобев, ГЮМ, 17. орезилявам се, орезиля се страд.

ОРЕЗИЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; орезиля̀ се св., непрех. Разг. Ставам за резил, за срам; посрамвам се, опозорявам се. Друг път само като си спомнеше за вдовицата, Ласков усещаше някакъв сладък сок да се разлива по цялото му тяло.. "Как можах да се орезиля на стари години!" Л. Станев, СЛ, 128. Бе направен много лошокачествен ремонт на машините, вършачките. С вършачките никога не сме се орезилявали досега така, както през тази кампания се орезилихме. РД, 1950, бр. 287, 2.