ОРЕЛЀФ м. Изк. Релефно скулптурно изображение, при което фигурата изпъква над общия плосък фон с повече от половината от своя обем. Целият живот на великия откривач на нови земи е обрисуван в бронзови статуи и орелефи. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 366.
— От фр. haut-relief.