О̀РЕН

О̀РЕН, о̀рна, о̀рно, мн. о̀рни, прил. 1. За земя — който се оре и засява, може да се оре, да се обработва. Селото беше малко,.., с тлъста орна земя, по-голямата част от която се напояваше. Г. Караславов, ОХ II, 478. — Човек, като има своя орна земя, винаги ще бъде добре. К. Петканов, Х, 56. Погледът надясно обхващаше цяла Витоша със зелените ѝ поли, а напред — ливади и орното поле на село Слатина. П. Мирчев, СЗ, 55. Тимотейката и житнякът са житни треви. Техните корени са тънки и силно се разклоняват. Те се разрастват главно в орния почвен пласт. Бтн. V и VI кл (превод), 149.

2. Рядко. Който се отнася до оране. Машинно-тракторната станция .. помага на кооперацията при всички орни кампании. РД, 1950, бр. 236, 2.

Списък на думите по буква