ОРЕОЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОРЕО̀Л м. 1. Ярко сияние около слънцето или друго светещо или осветено тяло (луната, ярка звезда и др.). Луната добиваше сребърен оттенък. Около нея светеше.. бледозелен ореол. Ив. Карановски, Разк. I, 164. Според едни учени тя [слънчевата корона] е ореол около Слънцето. ПЗ, 1981, кн. 10, 13. Вървим, вървим и гледаме прехласнато/ огньовете на залеза, що гасне/ разперил над Триглав коралов ореол. Е. Багряна, СЧ, 34. ● В сравн. Лицето ѝ, с мраморна белота, загоряло леко от слънцето, излъчваше една строга хубост. Над него като слънчев ореол се сплитаха тежки плитки. Т. Монов, СН, 78.
2. Въображаемо светло сияние около главата или цялата фигура на бог или светец като проява или белег на божественост, светост. Той погледна по следите на тоя странник и го видя, че се губи между узрелите ниви на полето с ореол на главата. Елин Пелин, Съч. IV, 32. От яркий ореол на Бога/ лъчи бих грабнал, без тревога. Хр. Смирненски, Съч. II, 63.
3. Нарисуван или изработен от сребро, злато и др. светъл кръг около образа на Бог или светец, обикн. върху икона; нимб, нимба. Алегорично изобразената като жена в ореол България държи в ръце две знамена, на едно от които се чете "Свобода, братство, равенство". М. Арнаудов, БКД, 106. Много пъти отец Йоаким идва пред иконата, поправя гънките на тая завеса и се радва на тоя ореол от чисто злато. Елин Пелин, Съч. IV, 46-47. Бронзови и железни свещници, поставени пред икони със сребърни ръце и златни ореоли около главите, светеха от играта на слънчевите лъчи. П. Стъпов, ЖСН, 73. Ням виси Христос разпети/ с раните си над престола,/ на главата с ореола. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 162. ● Обр. Над централния вход сред ореол от цветя надничаха образите на двамата славянски първоучители. Ив. Богоров, НПГ, 34-35. От одаята се показа порозовялото Розмаринино лице, обкръжено от белия ореол на забрадката. Б. Несторов, АР, 6.
4. Само ед. Прен. Обаяние, слава, величие и под., окръжаващи, съпътстващи образа, представата за някого или нещо в съзнанието на хората. Тя почувствува необикновен подем на духа, сила и смелост да нанесе удара, па да умре с ореола на героиня. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 139. В епохата на черковната и политическа борба има личности, заобиколени с ореола на светци. Й. Йовков, Разк. III, 97. Той бе дошъл в тая чужда страна да изкара оскъдната си прехрана, създавайки всяка вечер удоволствие на околните хора по масите и сега бе загинал с ореол на трагично мъжество. К. Константинов, ППГ, 226-227. Беше отвърнала на чувствата на Кондарев, защото се поласка да бъде обичана от такъв сериозен мъж, с романтичен ореол на бунтовник. Ем. Станев, ИК I и II, 165. Близо тригодишното изгнаничество му бе създало ореол на мъченик. В. Геновска, СГ, 232. Единият живее с ореола на автор на "Под игото", другият влезе в ушите на хората като автор на "Книга за българския народ". Б. Ангелов, ЛС, 217.
5. Спец. Кръгообразна ивица, която обхваща, обкръжава даден обект, предмет, тяло. Недостатъци .. са твърде сложната конструкция, високото ниво на собствените шумове, изкривяването на контурите на ярки участъци и появата на тъмен ореол около тях. Д. Мишев и др., ТТ, 92. Около всяко плутонично тяло се задържа една зона, наричана още контактен ореол или двор от преобразувани утаени скали. Г. Георгиев, П, 282. Лежбищата на моржове или на гренландски тюлени.. върху леда са вероятно заобиколени във водата с биогенен звуков ореол, който постепенно отслабва, угасва към периферията си. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 15.
— От лат. aureolus 'златен, позлатен' през фр. aureole. Т. Коджов, Речник..., Ч I, 1890.