О̀РЕХЧЕ

О̀РЕХЧЕ1, мн. ‑та, ср. Умал. от орех; малък орех (в 1,2 и 4 знач.). — Дръвчетата в градината шумолят.. Черешката или орехчето шумоли! К. Петканов, ЗлЗ, 145. Конете пръхтяха, хапеха юздите си и дрънкаха с окачените по шиите им златожълти, малки като орехчета звънчета. К. Калчев, ЖП, 34. Черпеха ги с ракия в ниски ръбести чашки и сладко от орехчета. А. Каралийчев, ПГ, 16. Амал ми обясни, че това е така наречения "пан" или индийска дъвка. Приготвя се от орехчето на орековата палма и други подправки. Ек. Мечкова, СМ, 24. Желъдите на дъба и орехчетата на липата са отчасти вече опадали, отчасти още висят на дърветата. Бтн. V и VI кл (превод), 7.

Индийско (мускатово орехче). Подобно на малък орех, силно ароматично и с парлив вкус семе от плода на мускатовия орех, което се използва за подправка и в медицината. Турците завладяват Цариград и затварят сухоземния път към Индия. Трябва да се намери път по море към страната на подправките: чер пипер, индийско орехче, карамфил. Д. Славчев и др., БМ, 5.

— Друга (диал.) форма: орѐшче.

О̀РЕХЧЕ

О̀РЕХЧЕ2, мн. ‑та, ср. Птица от разред врабчови, една от най-дребните птици в България, която живее из цялата страна, предимно в иглолистни гори; муши-трънче, орешко, орешковче, орешче2. Troglodites troglodites. Косове, славеи и орехчета се надпреварваха да пеят. Ст. Мокрев, ЗИ, 5. Орехчето пък има кафява перушина с по-тъмни бразди по коремчето. Човчицата му е права, а крилцата — къси. Ив. Димитров, ОП, 32.

О̀РЕХЧЕ

О̀РЕХЧЕ3, мн. ‑та, ср. Бот. Род многогодишни медоносни и декоративни тревисти растения с грудковидни надебелени корени, ситно нарязани или перести листа и многоцветни метлицовидни съцветия. Filipendula.

Списък на думите по буква