ОРИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЍВАМ, ‑аш, несв.; орѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. орѝнат, св., прех. 1. Рина, изривам нещо, с ринене почиствам някакво място, пространство от пръст, кал, сняг и под. След това с една лопата внимателно оринаха праха и го заровиха в старите турски гробища. Черемухин, П, 44. Орини гюброто от двора. △ Да орине обора. Н. Геров, РБЯ III, 380.

2. Прен. Разг. Грубо. Принудително отстранявам, изгонвам някого от някъде; изривам, изринвам. оривам се, орина се страд.

ОРЍВАМ СЕ несв.; орѝна се св., непрех. 1. Пъхам се, мушкам се, потъвам в нещо сипкаво, засипвам се с пръст, пясък, сняг и др.; заривам се. Шейната се плъзгаше леко, ориваше се по преспите, нейде затъваше до сандъка. Ст. Марков, ДБ, 34. Колелата се запремятаха бързо, удряха се в коравите буци, хлътваха в браздите и се ориваха ту на една, ту на друга страна. Ст. Марков, ДБ, 255.

2. Прен. Разг. Грубо. Махам се, отивам си от някъде, напускам някое място. Догонва той другарчето си, дръпва го за ръкава, посяга да вземе шапката му, но и другото дете се опънало: — Орини се от тука бе! Как ще ми вземеш шапката? О. Василев, ЖБ, 65-66. Старецът вдигаше космата пестница срещу ѝ. — Орини са от главата ми! Кучко! Че като махна — избивам ти вълчите зъби! О. Василев, ЖБ, 324.