ОРЍВЪК

ОРЍВЪК, мн. ‑ци, м. Диал. Късо въже. Хората се втурнаха към разбития обор. Мнозина изтегляха добитъка си било с ръка за рогата, било с оривък, метнат на шията. Ст. Даскалов, СЛ, 45.

Списък на думите по буква