ОРИГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЍГВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; орѝгна се, ‑еш се, мин. св. ‑ах се, св., непрех. Обикнове‑

но внезапно и неволно, спонтанно, понякога с шум изкарвам от стомаха си въздух през хранопровода. При по-енергична промяна в положението на кърмачетата или при натиск върху коремчето им, а често пъти и спонтанно, те лесно се оригват или повръщат. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 91. Блажев преяде.. и пи сода бикарбонат, след което дълго се оригва на балкона. Й. Попов, СЛ, 113. Докато нашият народ мляска като прасе и се оригва като стар турчин, никога не може да се нарече културен. Д. Кисьов, Щ, 113. Олапал Господ бог половината агне, оригнал се. Сл. Македонски, ЕЗС, 22.