ОРИГИНАЛНИЧА —Речник на българския език — алтернативна версия
ОРИГИНА̀ЛНИЧА, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., непрех. Показвам се оригинален, държа се, постъпвам подчертано своеобразно, особено, странно, за да бъда интересен, да привличам вниманието на околните. Нему се ревне много да оригиналничи, да изненадва читателите си с неща, в които ако сам се взреше, и него би изненадали. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 238. Аз не виждах нищо осъдително и нищо комично в държането на годеницата ми, не мислех, че това може да е някакво позьорство или суетна склонност да оригиналничи, да се показва загадъчна. М. Кремен, РЯ, 615.