ОРИЕНТАЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОРИЕНТА̀ЛСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до Ориента, който е присъщ, характерен за Ориента и за ориенталеца. Това [в стенописите] са преди всичко ориенталски градове, с които българите са търгували. Ст. Михайлов, БС, 169. В Саксонската библиотека в Дрезден е открита изложба на ценни немски, латински и ориенталски ръкописи. ЛФ, 1958, бр. 41, 3. Огромен мост протягаше ръце и се мъчеше да привърже ориенталския Стамбул към европеизираната Пера. Ст. Дичев, ЗС I, 18. Баща им.. се оженил за англичанка. Ориенталската кръв на бащата бе надделяла у Анастатсѝ. В. Геновска, СГ, 128. Слънцето припичаше.. и докторът усещаше как се поддава на ориенталска ленност и безразличие. Ем. Станев, ТЦ, 15.
◊ Ориенталски тютюн. Група сортове дребнолистен тютюн с ценни качества. Основната култура в Асеновградска околия е тютюнът. Тук се отглежда предимно ориенталски тютюн. ОФ, 1950, бр. 1720, 2.