ОРИЕНТА̀ЛЩИНА

ОРИЕНТА̀ЛЩИНА ж. Неодобр. Особеност, качество или проява, присъщи на ориенталец, на хората от Ориента. Цариград, гдето бе преживял младостта си, му помогна не малко. Усилената ориенталщина даваше на гръцката му изтънченост и схватливост колорит, който напълно отговаряше на тогавашните вкусове. Ст. Чилингиров, ПЖ, 33. Той излезе пред съда, който, за да подчертае своята ориенталщина, тъй упорито пушеше, че бе задимил не само сцената, но и салона. Г. Караславов, Избр. съч. II, 448. В тия анекдоти се рисува ориенталщината на техните автори и варварската сексуалност на ония, които могат да намират в тях елементи на развлечение. Р, 1927, бр. 244, 3.

Списък на думите по буква