ОРИЕНТИРОВЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРИЕНТИРО̀ВЪЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който служи за ориентиране, определяне на местоположение, посока на движение и под. Пътеката в началото е слабо очертана, но се намира лесно по ориентировъчните камъни. М. Гловня и др., Р, 68. Отделно се издават за първи път точни ориентировъчни туристически карти на Рила,.., на Родопите и две карти на Стара планина. ВН, 1961 бр. 2909, 1. В откритите части на моретата липсват ориентировъчни точки и без съмнение ролята на зрението при рибите се ограничава в търсенето на храна и избягване на неприятели. П. Коларов, РП, 48. Ориентировъчен знак. Ориентировъчна табела. Ориентировъчни пособия.

2. Който е свързан с, отнася се до способност към ориентиране, ориентация. Ориентировъчни умения. Ориентировъчна нагласа.

3. Който е насочващ, предварителен, не съвсем категоричен. Библиографският указател съдържа малко работи на Нютон. С него се цели да се даде ориентировъчен материал на всички, които искат обстойно да се запознаят с личността и трудовете на Нютон. Ив. Въжарова, ИН (превод), 6. Докладът има ориентировъчен характер. △ Ориентировъчен срок. Ориентировъчна стойност. Ориентировъчни числа.

4. Спорт. Който се отнася до, свързан е с ориентиране (във 2 знач.). След успешното изкачване на скалите сега интересът на участниците в републиканския алпийски събор е насочен към ориентировъчните състезания. ВН, 1960, бр. 2772, 3.

◊ Ориентировъчен рефлекс. Биол. Комплекс от сложни, условнорефлекторни реакции на живите организми към всеки нов външен дразнител, чрез които се постига мобилизация на системите на организма за бърза и точна оценка на новата ситуация и изработване на съответстващо действие. Човекоподобните маймуни притежават силно развити подражателни способности, ясни ориентировъчни рефлекси, звукови и мимически реакции. Г. Марков, ЧМ, 41.