ОРИЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЍЗА ж. Диал. Ориз. "Булка Грозданке, Грозданке, / изляз ми, любе, отвори, / та ми кончето назоби / със тая ситна ориза." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 12. Кон не дума, а сега продума: / "Що ми каниш с дунавска водица — / покани ма сас вино червено, / назоби ма сас бела ориза!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 465.