ОРИСАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЍСАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от орисам като прил. Остар. и поет. Съдбовен, предопределен. Дълбокият и орисаният трагизъм на това положение, в което вече от ХIII век се е намирала римската теократия, се е заключвал именно в това, че най-енергическите мерки, предприемани за повдиганието и усилванието на папския авторитет, са се обръщали във вреда на този отпаднал принцип, когото те е трябвало да поддържат. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 17. И някога, над път орисан, / когато ангел прелети, / ще грейне, в небеса изписан, / ликът на всичките мечти. Т. Траянов, Съч. III, 154. В очите им свети орисаний дял: / безцелно да бродят и бавно да мрат. Н. Лилиев, Ст 1932, 124.