ОРИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЍСВАМ, ‑аш, несв.; орѝсам, ‑аш и (диал.) орѝша, ‑еш, мин. св. орѝсах, св., прех. 1. За орисница (в 1 знач.) — определям какъв ще бъде, как ще премине животът на новородено дете. Десет години изминаха от оная зимна нощ, когато орисниците орисаха детето в малкото балканско село. А. Каралийчев, ПС III, 150. Оно биле три орисници — .. и орисвале детето.. Третата казала: "Слушайте, ше го оришеме да расте, да порасте". Нар. прик., СбНУ ХLI, 451. Аз като съм са сторила, / сторила и намерила, / че дошле да ма орисват / три жени, три орисници. Нар. пес., СбГЯ, 40. Когато съм се родила, / че те са дошли, Димитри, / три жени, три орисници. / Първата дума, орисва: / "Хайдете да го зъмнеме." Нар. пес., СбНУ ХХVII, 175.

2. Поет. Предопределям съдбата, бъдещето на някого, нещо. Защо за скръб, горчевини, / Поета, Боже, си орисал? Ив. Вазов, Съч. III, 10. Така ги съдбата ориса — / в раздяла да чезнат двамина. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 31. Език свещен на моите деди, / .. / Не си можал да въплътиш във теб / създаньата на творческата мисъл! / И не за песен геният ти слеп — / за груб брътвеж те само бил орисал! Ив. Вазов, Съч. II, 47. ^● Нар.-поет. Орис ориса. Кога таквъзи орис орисала нашата земя... П. Тодоров, Събр. пр II, 192. Мисълта за сина му парализираше волята му и той не можеше дори да отмахне завивката, която го душеше.. Какво си мислеше някога, когато го държеше на коляното си, какава го орис ориса... Кл. Цачев, ГЗ, 160-161. орисвам се, орисам се страд.

— От гр. οριξω 'определям'.