ОРИСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЍСВАНЕ ср. Отгл. същ. от орисвам и от орисвам се. Общините ни са разнебитени, икономическото ни състояние е пропаднало, всичко у нас сякаш е изложено на едно злочесто орисване. Ч, 1875, кн. 2, 55. Как ще пристъпи Европа към това от такава голяма важност дело, и каква именно точка ще избере за орисването на бъдащата съдба на балканските славяне. НБ, 1876, бр. 20, 79.