ОРИСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀РИСЕН, ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. Остар. и поет. Съдбовен. Той се погълна от мисълта да огради Славя от по-нататъшни несгоди; разправи му накъсо положението,... задушевно спомни сега и своето държане през орисната нощ лани, срещу деня на смута. А. Страшимиров, Съч. I, 346. Не вземай ти цвете от моята пазва: / то чу как сърце ми ридай. / Не вземай го, либето тъжно приказва — / то тайната орисна знай. К. Христов, Избр. ст, 94. Знаех обаче, а днеска сърцето ми пак ми го казва: / щом не е чукнал часът, орисний час, и я няма / тая девойка, що трябва, то избора все се отлага. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 108.