ОРИСИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРИСЍЯ ж. 1. Съдба, участ; орис. Така е женската орисия. Чужда работа да работи, чужд хляб да яде, с чужди хора да живее. И. Петров, НЛ, 196. Биляна Маркова бе чула вече за тъжната му орисия и като го видя на вратата на стаичката си, покани го да седне по-близо до нея. Д. Талев, С II, 194. Златан чорбаджи само за няколко дни отпадна,.. Едничък той мъчно понасяше орисията на своя дом. К. Петканов, БД, 210. "Без съмнение, ономува, който е бил честит да живее в наший блестящ век, не му прилича да желае за себе си по-друга орисия. ССГ (превод), 189. Като няма прокопсия / плюл съм в тая орисия! П. К. Яворов, Съч. I, 39.

2. Предопределение. Тая игра на нашата южна граница в Родопите, по една историческа орисия, повтаря събдата ѝ през средните векове. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 5. — Божа̀ орисия! На едни къщи домошарство, а на други — просия — продължи той все със същия глас. Ст. Загорчинов, ДП, 11.