ОРЍСНИЦА

ОРЍСНИЦА ж. 1. Според народно поверие — свръхестествено женско същество, което определя съдбата на човека веднага след раждането му. Десет години изминаха от оная зимна нощ, когато орисниците орисаха детето в малкото балканско село. А. Каралийчев, ПС III, 150. — Горката ви е орисница орисала от люлката, що добро сте видели в живота си? Ст. Загорчинов, ДП, 328. Каквото ти е писано, то ще е. Каквото са ти орисали орисниците. Й. Йовков, А, 97. Три орисници злокобни, / в полунощний мрак дълбок, / спряха се до златни люлки / при заспалият отрок. П. П. Славейков, ЕП 1907, 26.

2. Прен. Съдба, участ. — Дядо попе, войводо-о, да му ударим по едно вино, че не знаем сетнината каква ша на огрей орисницата... М. Кънчев, В, 357. Когато си на война,.., мислиш: само да свърши, веднъж да ме отмине умирачката.. Сетне, ако оцелееш, наместо да благодариш на орисницата, че те е пощадила, вземеш да ѝ искаш отново: веднъж да видя края на войната. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 393.

Списък на думите по буква