О̀РИЩЕ, мн. ‑а, ср. Диал. Орница. Комшията орището ни опасъл. СбНУ ХLIХ, 782. Изядил йе витец Янко / и по него Дете Груйо / през орища неорани, / през ливадйе некосено, / да си лови дробна лова, / дробна лова еребици. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 500.